За истините, лъжите и неизкзаните гледни точки…

Начало » Икономика

Category Archives: Икономика

Люксембург – казуса Кипър

Германия се стреми към хегемония в еврозоната и се опитва да наложи на Кипър икономически модел, който да следва“. „Германия няма право да взима решения относно икономическия модел на другите държави в рамките на Европейския съюз”, с това изявление излезе външният министър на Люксембург Жан Аселборн.

Кипър и Люксембург имат много общи неща. И двамата имат голям финансов сектор, предлагат ниски корпоративни данъчни закони, и двете привличат голям обем на външни средства.

Съвсем естествена реакция е безпокойството случилото се в Кипър да не застигне и малката Западно Европейска членка на ЕС.

Икономическият модел на Люксембург е критикуван заради прекомерно големия обем на депозитите на частни лица и компании. Ако банковите активи на Кипър са 1 към 7 спрямо БВП, то  за  Люксембург тази цифра е около 23. Кредитния му рейтинг обаче е AAA, за разлика от Кипър чиийто от CCC+ спадна на CCC. Най-високия БВП на глава от населението в ЕС е точно люксембургския.

Люксембур има претенции че неговия финасов сектор, за разлика от кипърския е със фундаментално зачение, като носи важни приноси за конкурентноспосбността за цялата Евро зона.

След като изтъкнахме могъществото на финансовия сектор на тази малка страна, нека обърнем внимание и на някои от негативите. Всяко такова богатвсо идва с цената. По-конкретно казано дълговете й. Люксембург има 3.76 млн. долара дълг на глава от населението. За сравнение това е около 84 на 100 повече от САЩ. Есествено корупцията в някои могъщи банки там изобщо не е мит. В предвит малкото население, нивото на публични разходи също не особено ниско.

Страната има известна слава и със своята банкова тайна, което си е фактор за привлекателност за външни активи.

Междувременно Гейбриъл Стърн от консултантската фирма Exotix казва пред „Уолстрийт джърнъл“ относно Кипър: „Смятаме, че подобно на Гърция ще наблюдаваме рухване с 23% от БВП, а може би и повече между пика преди кризата и някакво стабилно дъно“.“ Спадът през 2013г. вероятно ще е 10%, а с още 8% ще се свие икономиката през 2014г.“

Както споменахме по-горе Люксембург притежава значимо по-голяма икономическа мощ спрямо Кипър. Въпроса е дали това ще работи в негова полза или ущърб? Ако има да се случва нещо на финансовата сцена ще се случи. В голяма част всичко зависи от ответните реакции които ще възникнат, както стана и със случая в Кипър.

Кипър, Европа и Русия – защо, как и какво следва?

Поредната страна направила стъпка напред към банкрута. Икономическите проблеми започват с появата на проблемите в Гърция, с която са в доста близко отношения. По-конкренто кипърските банки имаха значителни вложения в гръцки държавни ценни книжа. Плюс това през последните години кипърската икономика допусна скоростно разрастване на банковия й сектор и така в момента той е прекалено голям, за да може да бъде спасяван от правителството. Когато по настояване на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд преди две години кредиторите на Гърция трябваше да опростят доброволно част от дълговете на Атина, тогава кипърските банки също не бяха с пасивна роля, което допълнително ги тласна към дъното.

Единствените алтернативи са външно финансиране(помощ). Първата алтернатива е естествено „помощ“ от тройката ЕК, ЕЦБ и МВФ.  Предложения спасителен план от тях на пръв поглед си е направо стряскащ. Кипър получава 10 млрд. евро, като останалите 7 трябва да си набави по доста необичаен за нашите времена начин, а именно облагане депозитите с данък.  За суми под 100 хил. ставката е 6,75%, а за такива над 100 хил. е 9,99%. В очите на кипърските граждани това е изземване на техните активи.

„Въпреки предупрежденията на Анастасиадес за възможните катастрофални последици от отхвърлянето на плана, включително за „пълен колапс на банковия сектор“ и евентуално излизане от еврозоната, нито един депутат не подкрепи предложението след внасянето му за гласуване“

До какво би довело това? До незабавно набавяне на нужните пари. В кратосрочен план върши работа. Но в дългосрочен план банков срив. Кой би си държал парите в банки в които има дори и най малка възможност да му бъдат безвъзмездно иззети толкова голям процент от тях. ЕС твърдеше, че депозитите до 100 хил. евро са защитени и вложителите гарантирано ще си получат парите дори и банката да фалира. После държавата конфискува част от тези пари и не се знае дали няма и да го повтори в бъдеще. Очаквания отговор от притежателите на дребни, а било то и едри държатели на депозити е да си прехвърлят активите в по-надеждни финансови институции. Като за капак на всичко след оповестяването на тази опция временно бяха замразени вскякви трансфери от банките, единствената опция з атеглене на пари беше от банкоматите.

Кипър почти няма достъп до облигационните пазари, тъй като проблемите на банковия й сектор направиха инвеститорите предпазливи и сега те искат твърде високи лихви, за да купуват кипърски ДЦК. Така възможностите пред страната са или да получи помощ от Русия, която вече е помагала със заеми, или да се обърне за спасителна помощ към Европа, която вече даде стотици мииарди евро за други по-затънали държави като Гърция и т.н.

Голяма част от депозитите в кипърските банки са на руски олигарси.

Представители на руската страна са готови да окажат помощ, но на определената цена – а именно използване на кипърските газови находища. По този начин се създава една ситуация в избор между Европа и Русия, което на всякакъв език значи огнетяване на напрежението. Европа няма голяма полза от оказване на натиск върху Русия тъй като е зависимо от нея с доставките на газ. Най-настоятелна за облагането на депозитите с данък беше Германия. Основното съревнование изглежда между нея и Русия, която от своя страна брани депозитите на своите граждани в кипърските банки. Разбира се освен тези причини това е и шанс за увеличаване влиянието на острова.

„Тяхното предложение беше следното – да създадат държавна компания, включваща активите от газовите находища, и да предложат на руските инвеститори да участват в нея. Нашите инвеститори разгледаха предложенията и не проявиха интерес. Те ни предложиха също така да влезем в капитала на банките. Но нито една наша кредитна институция не прояви такова желание“. Това е заявление на руския министър Силуанов.

От своя страна председателят на Европейския парламент Мартин Шулц е с позиция, че еврозоната ще реши проблемите си самостоятелно и без участието на руски капитал.

Докато се търсят алтернативи, междувременно кредитния рейтинг на Кипър спада от ниво CCC+ на ниво CCC. Изникват и други промени като негодуванието на Турция за проучването на находищата на шистов гас в териториални води, в полза само на Южен Кипър, тъй като тези ресурси са с принадлежност и към двете общности.

Въпреки експертните оценки, че няма риск за банковата система в Европа след станалото в Кипър, много хора биха се запитали: Щом това е станало в една страна от ЕС, било то и малка, възможно ли е да стане и при нас? Дали това би разклатило още повече затъналите Испания, Италия, Гърция и т.н.? Дали ще се постигне някакъв консенсус между страните в проблема? Още е прекалено рано да се правят каквито и да е било изводи, за това нека видим как ще се развият събитията в идните дни.

За Еквадор и (не)примера му за България

В последните месеци в интернет пространството започнаха да се намират все повече публиации относо примера на други страни захвърлили принципите на империализма. По конкретно Исландия и Еквадор, като биват сравнявани пряко и косвено с България. В случая нека разгледаме ситуацията с Република Еквадор.

Както на мнозина е известно може би Еквадор популяризира понятието „омразен дълг“. Изтъкнатие причини бяха, че 40% от външния дълг(11 млрд) е натрупан от бивши служители и банкери които са печелили нелегално от него. Последиците от това бяха лишаване от възможност за външно финансиране от международни институции като МВФ. Съдбата обаче им се усмихна като Еквадор получи помощи в най-различен вид от Аржентина, Бразилия, Боливия и т.н. Голяма част от дълговете на републиката са към САЩ, които в крайна сметка подкрепят въвеждането на омразния дълг. Причината – използват го за да откажат да плащат заемите на Ирак в размер на 250 млрд (по онова време Ирак е е техниески американско владение с временно правителсто).

Каква е допирната точка с положението в България? Освен занижения стандарт в сравниение с  развитите страни и залоупотреби от висши чиновници, няма особено много допирни точки. Брутният външен дълг на България в края на декември 2012 г. е 37 ,845 млрд. евро или 95,6% от БВП. Видимо е по-голям от еквадорския. Но, за да се обяви нечии дълг за омразен трябва неуспорими доказателства за злоупотреби при установяването му. Защо те могат да си позволят изолиране от т.нар. развит свят? Нека разгледаме основните индустрии и източници на приходи. Петролът е основният източник на доходи за правителството на Еквадор и представлява около 40% от националния бюджет. Имат разнообразна продукция на агро сектора, в частност най-големия производител на банани в света.Ние нямаме такива индустрии.  По-голямата част от българските търговски партньори са членове на ЕС и други общи международни организации, което само по себе си отрича ппочти всякаква икономическа изолация. Като добавка можем да посочим и условията на криза в еврозоната. Съдейки по демографските статистики, нивото на образование и БВП на глава от населението България може да се определи като социално по-развитата страна. Какво можем заимстваме от еквадорския пример ли? Освен изобличаване на лицата работещи против националните интереси нищо, но и това не е малко.

Исландия и България – допирни точки и разлики

Исландска революция

Исландска революция

Не много известната „Исландска тиха революция“ придоби известна слава покрай новите демократични процеси, породени от протестните действия у нас. Нека направим съпоставка на условиятя при които тя протече, с тези които са на политическия и икономически хоризонт тук в България.
Кризата доведе исландците до възстановяване на суверенните им права, чрез процес на директно участие в демокрацията, която в крайна сметка доведе до нова Конституция. Това стана по много труден път разбира се.

Чуждестранните финансови общности оказаха натиск върху Исландия да наложи драстични мерки. Европейските институции настояват за поемане на дълга, твърдейки, че това е единственият начин страната да се изплати на Холандия и Великобритания. Протести и бунтове, в крайна сметка принуждава правителството да подаде оставка.

Предполагаше се, че Исландия трябва да изплати дълговете в продължеие на 15 години при 5,5% лихва, като това означава, всеки гражданин да плаща около 100 евро на месец за дългове направени от трети частни лица. Вярването, че гражданите трябва да плащат за грешките на финансовите монополи, че цял един народ трябва да се облага с данъци за да плаща частни дългове беше разбито. Държавният им глава отказва да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на техните банкери.

Разбира се, международната общност само увеличава натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашваха с ужасни репресии, които ще изолират страната. Тъй като исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банкери заплашиха да блокират всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплашва да замрази исландските спестовни и разплащателни сметки. Както Гримсон заявява: „Беше ни казано, че ако ние откажем условията на международната общност, ние ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера.“

През 2010 г.има референдум, на който 93% гласуват срещу погасяването на дълговете. МВФ веднага замразява заемите си. Под натиска и подкрепата на гражданите, првителството започва разследване за лицата отговорни за финансовата криза. Исландците не спират до там, а се изготвя и нова конституция, която да освободи страната от „преувеличената сила на международните финанси“.

Страната сега се възтановява по начин считан за обратното на неизбежните методи. В периферията на ЕС(Гърция, Испания,Италия) за единствен изход се смята приватизацията на обществения сектор

В обобщение на исландската революция, се вижда:

– оставката на цялото корумпирано правителство на страната

– национализация на банката

– референдума, позволяваща на хората да определят собствената си икономическа система

– лишаването от свобода на отговорните лица, както и

– пренаписване на Конституцията на Исландия от хората.

Въпреки национализацията на банкови институции, Исландия не отрича принципите на капитализма. Тя проповядва принципа за само регулацията на пазара. Фирмите и институциите които са вземали лоши решения трябва да се оставят да фалират и на тяхно място да дойдат нови по-добри(вместо да се наливат средства за спасяването им) и така икономиката ще просперира

„Власт за хората. Това може да стане само в страна, където хората имат един и същ начин на мислене. Повечето западни страни са твърде разделени.“

Дали обаче мерките приложени в Исландия са приложими тук?

Първо населението там е едва 313 183, докато в България е 7 037 935, което е 22 пъти повече (данни от юли 2012 година). Както споменахме по-горе такива мерки биха били продуктивни ако хората имат сходен начин на мислене. Колкото по-голямо е населението толкова повече различни хора с различни идеи има. Революцията е присъща на по-младитие и свободомислещи хора, а нашето население е по-застаряло в сравнение с исландското – 42 години средна възраст за България и 35 за Исландия, като тенденцията при нас върви надолу с отрицателен прираст от -0,796%, а при тях положителен 0,674%. За да поемат гражданите тежеста на управлението те трябва да са образовани. Ще използваме данни преди началото на световната икономическа криза (2007 година): Средствата заделени за образование в Исландия са в размер на 7,4% от БВП, докато в България тази цифра е 4,1%.

Идва ред и на една от най-големите разлики между двете страни, а именно – към 2012 година Исландия има външен дълг от 118,9% от БВП, а при България дългът е едва 17,9% от БВП. Огромният външен дълг е главната причина за исландската революция. Исландския счетоводен баланс е с отрицателно салдо от -$700 милиона(дефицит), а българският с положително $542.8 милиона(излишък)/данни от 2012 г./

Въпреки изложените различия, това не означава че не моежем да вземем основната идея и да я интегрираме тук. Не случайно мнозина я наричат „тихата революция“, защото се случи без да се вдига много шум в останалата част от света. Представете си последиците ако хората от някоя от развитите държави вземат пример от исландците и приложат същата схема на развитоправителство с развита западна икономика.

Малкият брой на населението изиграва положителна роля в пробуждането на исландците, тъй като организацията и съгласуването между гражданите стана по-лесно. Вярно е, че в по-големи общества прилагането на тази нова демократична схема е затруднено, но не е напълно невъзможно.

Основния пример който може да се вземе от тази северна страна е поставянето на отговорните за ситуацията под отговорност и прилагането на новия модел на демокрация посредством гражданското общество.

Моментният резултат от протестите

Последиците от протестните действия за ЕРП, държавата и Народът:
Акциите на ЧЕЗ и Енерго-Про бележат такъв спад, че са спрени за търговия на БФБ.

Намаляване цената на тока с 8% от 1 март и то само ако ДКЕВР одобрят. Тук изникват и няколко въпроса: През 2012 г. се планува увеличение с 13-14%, а сега се оказва че евъзможно да се намали? В момента са най-студените месеци, евентуалното намаление през пролетта няма да заличи високите сметки от зимния(студен) период. А дали в по-дългосрочен план през месеци с ниска консумация на ток няма да се повдигне отово въпроса за увеличение?

И трите ЕРП-та са глобени, а лицензът на ЧЕЗ предстои да бъде отнет(думи на премиера).В края на деня тези думи бяха факт. Мотиви за решенеието? – предстои да бъдат изнесени най-вероятно в сряда(02.20.2013).Тук напрежението между чешката компания и България ескалира. Според ЧЕЗ това решение противоречи на законодателството на страната като член на ЕС. Тук е мястото да отбележим, че същата компания загуби преди два месеца лиценза си на територията на Албания. Енергийният разпределител твърди, че изпълнява своите задължения коректно, но проверка на прокоратурата е установила няколко нередности. Системно заобикаляне правилата за възлагане на обществени поръчки, според доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, Въпрепятстване пътя на жалбите от граждани със завишени сметки. Проверката е установила още че няма механизъм за контрол на инвестиционните процеси на ЕРП./цитирано от inews

Бившия енергиен министър казва, че случващото се може да прогони потенциални нови инвеститори, които да заемат мястото на чешката компания, тъй като тази ниша тук не е от най ликвидните. По този въпрос може да се спекулир ана дълго и широко, за това го оставяме така без интерпретация.

Какво спечели или загуби българсият народ? Думите и исканията на протестиращите породиха реакция и управялващите органи, което само по себе си значи че поне са били чути. На пвъв поглед извършените действия би трябвало да удоволетворят част от исканията на протостиращите, но е още рано да се правят цялостни заключения. Ще има ли глоби и неустойки предстои да разберем.

Редно е да отбележим и няколко цитата от деня на премиера и от чешка страна:

„Тук има работа и за криминална полиция, защото има електромери, които се манипулират, и съм убеден, че има инкасатори, които пипат едни електромери за сметка на друг“, Б. Борисов.

„Внесена е промяната в закона, която да „затвори“ вратичката, даваща право на ЕРП-тата да прехвърлят печалби на свои фирми“, Б. Борисов.

„България, като членка на ЕС, върви по един напълно безпрецедентен път“, чешкият министър на промишлеността и търговията Мартин Куба.

Дали най-после се чу гласа на народа? Дали ще постигнем така желаната промяна? На каква цена народът ще постигне тази промяна?

Анализ „Свобода на медиите“ – класацията на „Журналисти без граница“

свобода на медиите
                                          Свобода на медиите

България е на 87 място в класацията по свобода на медиите на „Журналисти без граница“ или с други думи казано – налице е усещане за политически и икономически натиск. Какви са последиците от това? Българите губят постепнно доверие в традиционните медии. Този спад се случва устойчиво, но бавно. По настоящем Значителна част от населението има голямо доверие в медиите. Тук е моментът да си зададем въпроса “Щом страната е паднала с толкова в класацията за свобода на медиите, какво става щом хората иамт такова доверее в тях?” Отговора едва ли ще е много хубав.

Доверието в медиите се измерва на базата на четири променливи:

• Доверие в избора на теми; 
• Доверие в избора на факти; 
• Доверие в истинността на фактите; 
• Доверие в журналистическото обработване на информацията

Принципно дори само върху работата с една от променливити да е оказан натиск, истинноста и безпристрастността на информацията застава под въпрос.

През годините позицията на странта в тази класация върви стремглаво надолу:

свобода на словото

Място в класацията през различните политически периоди. Снимка offnews.bg

На лице са и критики относно цензурирането в медиите. Пример: случаят с германския посланик М. Хьопфнер, в който той казва че е цензурирано негово интервю за българска медия.

Ако се позовем на един материал публикуван в сайта на International Press Institute за проблемите на българските медии, медийния пазар у нас се държи основно от две големи медийни групи. И двете притежават голямброй медии и контролиратгляма част от пазара на печата. Те са в постоянна битка за пазар и влияние. Според някои хора правителството трябвало да се намеси и да спре публичната им война. Когато бил зададен въпроса за мисията и идеологията на двете медиини групи, интервюираните отговорили недвусмислено, че няма идеология, всичко е бизнес и лични интереси. Спазването на деловите интереси на собствениците на медии и заглушаване на информация която може да се тълкува като вредна,  било приет начин за правене на журналистика от не един репортер. Дори някои независими медии ценени заради интелектуалното си съсдържание, били свързани с горепосочените групи. Те трябвало да се въздържат от икономическите зони в които били активни техните собственици.

Тъй наречената корпоративна журналистика, подкопава доверието на повечето медии и създава недоверие сред журналистите.

Друг е и въпроса за прозрачността на финансиране на медиите отеврофондовете и държавния бюджет. Ето един текст цитиран от статия на Асоциацията на европейските журналисти – България:  “Тази година за пореден път непрозрачно се разпределят 14 млн. евро по оперативните програми за реклама в медии. Притесняващо е, че това се случва в годината на предстоящи парламентарни избори. От друга страна, предвид съществуващите подозрения, че банки стоят зад опит да се създаде господстващо положение на медийния пазар, призоваваме държавните институции да публикуват актуална статистика за депозитите, които имат в различните търговски банки.”

Накрая идва ивъпросът за това дали се изпълнява  на 100% Хартата на основните права, в частност  чл.11 от нея който гласи:

Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.

2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.

Крайният резлтат от всичко  в песимистичен вариант би могъл да бъде манипулиране на хората посредсвом медиите, които от своя страна са манипулирани от трети лица псоредсвом политически и икономически натиск. Оптимичстичен резултат – на нардоът му омръзва и се събужда проглеждайки истината.

Кризата в Еврозоната – Защо и Как?

 В наши дни не ведъж сме чували да се обсъждат теми за стабилността на еврото и дали е възможен неговия крах. Нека проследим целия процес по създаване на Европейския съюз от договора в Маастрихт и въвеждането на еврото до наши дни.

След обединението на Източна и Западна Германия се очертава да се появи една нова силно прогресираща Германия, която не се харесва много на останалия елит на Западна Европа по онова време. За това те решават да интегрират Германия към европа, като извлекат максимални ползи от този акт. Тогавашния френски президент Митеран решава, че германската валута трябва да бъде подменена с друга – с единна европейска валута. Германците се съгласяват на промените, но поставяйки собствени условия. По тяхно искане се създава Европейската централна банка (ЕЦБ), чиято цел трябва да бъде опазването на ниската инфлация. Тази институция разбира се е редно да е под влияние на Бундесбанк(немската централна банка).

Поставено е и условието за по-нисък от 3% от БВП бюджетен дефицит.

Цялото това приобщаване на Германия към демократичното пазарно общество идва по времето на неолиберализма, чиито основи са продиктувани от идеите на Милтън Фридмън. Той е за саморегулирането на пазара, т.е. абсолютния капитализъм, който отрича методиката на Кейсиянството(умерена намеса на държавата) прилагана преди това.

Да направим анализ на основната европейска финансова институция – ЕЦБ. По своята същност една централна банка емитира пари и с тях купува държавни ценни книжа. Това действие е придружено с контролинг върху лихвите по тях, с цел да се увери че не са прекалено високи и да ги предпази от спекулации на финансовите пазари. ЕЦБ обаче не предпазви мнозина страни от това, като пример за това са много високите лихви по държавния дълг на редица страни. Тя не изкупува никаква част от дългосрочните им дългове. В наши дни може да посочим като пример Испания и Италия.

ЕЦБ дава на заем пари на частни банки с много нисък лихвен процент. Тези банки купуват с парите ДКЦ с висок лихвен процент. Пример: частните банки получават кредит с лихвен процент 1% и купуват ценни книжа с лихва 6%(Италия и Испания).

Но защо се прави това? Оправдано е с причината, че така с този капитал банките ще могат да отпуснат значителни кредити на малкия и среден бизнес. Кредити обаче няма. ЕЦБ изглежда все едно обслужва частния финансов сектор. Тя излкупува ДКЦ, но от страни в лошо положение и при понижени лихви, чието понижаване е продиктувано отново от финансовите пазари, които са наясно със ситуацията. След покупките лихвите отново скачат, което се явява отново затруднение за държавите им. Така ценните книжа на държавите се оказват незащитени и нерегулеруами, тъй като спекулациите на финансовите пазари движат цените по лихвите им.

Ето какво казва по проблема Джордж Сорорс:

„В ретроспектива сега е напълно ясно, че основният източник на проблеми е фактът, че държавите в еврозоната са отстъпили на Европейската централна банка правото си да емитират фиатна валута. Те не осъзнаваха какво означава това, още по-малко пък го осъзнаваха и европейските институции.

Когато еврото бе въведено, регулаторите позволиха на банките да купуват неограничени количества държавни ценни книжа, без да заделят какъвто и да е собствен капитал; Централната банка от своя страна приемаше равностойно всички държавни ценни книжа в своя дисконтен прозорец. Търговските банки на свой ред прецениха, че им е изгодно да събират книжата на по-слабите членове на еврозоната, което да им донесе няколко допълнителни базисни пунктове. Именно това накара лихвените проценти да се доближат, което от своя страна допринесе за разминаване в конкурентоспособността.

Германия, борейки се с проблемите на обединението, предприе структурни реформи и стана по-конкурентна. Други държави се радваха на бум на имотния пазар и потреблението на база евтини кредити, което ги направи по-малко конкурентни. И тогава настъпи крахът през 2008 г., който създаде условия, които не бяха предвидени в Договора от Маастрихт. Много правителства се наложи да прехвърлят банковите пасиви в собствения си баланс и да се прибягнат към огромно дефицитно финансиране. Тези държави се озоваха в позицията на страна от третия свят, която е станала силно задлъжняла от валута, която не контролира. Благодарение на разделението в икономическите показатели, Европа реално се раздели на държави кредитори и държави дебитори. Това на свой ред воде до много сериозни политически последици.“

Както споменахме Бундесбанк има влияние върху ЕЦБ. Икономиката на Германия е ориентирана към износа. Натрупания от немските банки капитал се ориентирва извън страната към други страни членки на ЕС. Да разгледаме случаят с Испания. Тези банки инвестирват своите евра в жилищния сектор на Испания и така създават „имотния балон“. Спирайки финансирането на този сектор обаче, балонът се пука и започва началото на икономическия колапс. Цели 10% от БВП на страната потъва за няколко месеца. Някои смятат, че това се дължи на увеличението на разходите, но всъщност истаната е в спада на доходите.

Естествено идва и финансова помощ от ЕС в размиер на стотици милиарди евро. Защо? Защото голяма част отдълговете на испанските кредитополучатели са към немски кредитори. Всеки кредитор си иска парите рано или късно. Голяма част от испанските граждани са безработни, а икономиката на страната им е силно ниско ликвидна. Тази криза се разпространява и в други периферни страни на ЕС. Спекулациите, че това поставя еврото под заплаха могат да бъдат опровергани. Докато тези страни са членки на съюза и дължат пари на членки на съюза, опсаност за единната европейска валута няма. Изключването им или напускането им крие известни рискове. Няма членство в съюза, няма и финансова помощ, следователно няма и погасяване на дълга. В резултат немските ДКЦ са станали изключително сигурни, а дистанцията между различните икономически и социални класи в Европа е станала още по-голяма.

По повод всичкат тази финансова помощ Найджъл Фараж излезе с позицията, че не иска британски граждани да плащат за проблемите на периферните странина ЕС.

Последната голяма мярка е създаването на т.нар Единен банков надзор в еврозоната. По неговата сила до края на 2013 година ЕЦБ ще наблюдава и контролира 6000 банки.

Въпреки тезите на някои хора, че докато еврото има на кого да служи ще го има, винаги нещата могат де тръгнат надолу. Митът за устойчивостта на еврото може и да бъде разбит  през “утрешния ден”. А изхода от кризата ли? Нищо не седи вечно на дъното, както и нищо не седи вечно на върха.

Пет години по-рано – началото на икономическия колапс

Представям ви една студентска разработка на тема:
„Анализ на генезиса и развитието на ипотечната, финансовата, икономическата и политическата криза“
Смята се, че последната икономическа криза е предизвикана и се проявява първо в САЩ.
Както и предишни подобни кризи и тази се проявява със свръхпроизводство и невъзможност на населението да изкупува произведената продукция. Това е в резултат на изкуствена инфлация, спекулативно повишаване на цените и лавинообразно увеличаване на разликата между доходите на работещите спрямо тези на управляващите.
Като добре изградена икономика, чиято философия залага на „неограничените възможности” на средния гражданин, американската икономика първа в света предусети задаващата се криза и предприе, макар и с известно закъснение, някои оздравителни мерки.
Колкото и тежка и неприятна да е кризата, тя води до редица обществено-икономически и социални промени. По време на криза загиват неконкурентноспособни, зле управлявани и немаркетирани предприятия и дейности. Извършва се преразпределение на мести и световния пазари. Преструктурира се икономиката, като се въвеждат все по-нови, ефективни и високопродуктивни производства. Кризата дава възможност за бързо разрастване на добре планирани и научно подсигурени производства. (още…)

„Как да купиш ядрена бомба на черния пазар“ – България

„Как да купиш ядрена бомба на черния пазар“ гласи заглавие на видео репортаж, отнсящ се за къде да е, а за България. Видеото е публикувано от чуждестранната меди Vice на 06.07.2012 г. в youtube, но няма особено много гледания. Ето го и самия репортаж:
Забележка: Можете да включите български субтитри от бутона „СС“ долу в дясно!

„Russia Today“ за Референдума АЕЦ Белене

„Провален референдум оставя България без ядрено бъдеще“, така звучи заглавието на статията публикувана в rt.com днес на 31.01.2013. Според мнозина нашенци руснаците си защитават своето, в случая „Атомстройекспорт“. Нека все пак да видим за какво точно става дума. Ето я и статията:

Референдум за ядрената енергетика в България се провали поради ниска избирателна активност, a управляващата партия на страната потвърди, че няма да построи нова ядрена електроцентрала. Критиците предупреждават, че без ядрена енергетика, България може да се превърне в страна оттретия свят за 20 години. Референдум, който е трябвало да определи бъдещото развитие на ядрената енергетика в България, е официално обявен за невалиден: Окончателната избирателна активност е около 20%, далеч по-малко от необходимите 60%. Близо 61 на сто от избирателите, които са участвали в референдума в неделя, одобряват изграждането на атомната централа. Българския министър-председател Бойко Борисов потвърди, че неговата управляваща дясноцентристка партия ГЕРБ няма да поднови строителството на атомната електроцентрала в Белене. През март 2012 г., партия ГЕРБ прати за скрап ядрения проект за 2000-мегаватови мощности, който бее в процес на изграждане от „Атомстройекспорт“ на Русия от 2008 г. насам. Българското правителство заяви, че страната вече не може да си позволи 6.4 милиарда евро цена за централата.
По време на преговорите, които предшестваха отмяната ГЕРБ се опита да доведе американски или европейски изпълнител на проекта. България поиска също така, цената да бъде намалена до по-малко от 5 млрд. евро, което „Атомстройекспорт“ отказа да направи. Срив в преговорите, доведе до прекратяване на проекта.
След провала на проекта, опозиционната Социалистическа партия призова за референдум за АЕЦ „Белене“. Въпреки че правителството подкрепи референдума, премиерът Борисов призова българите да гласуват против проекта.
„Въпросът на (референдума) беше поставен доста смътно, никой не обясни на средностатистическия гласоподавател данните за ядрената енергия“, каза Красимира Илиева от Българското ядрено дружество RT.
Българския социалистически депутат Петър Курумбашев каза, че централата в крайна сметка ще оправдае скъпата сметка. Курумбашев каза пред RT, че цената на атомната централа, предложена от „Атомстройекспорт“, е добра, в сравнение с разходите за подобни атомни електроцентрали, предложени за изграждане в съседна Турция.
„Отнема 12-14 години, за да върнат парите, като се има предвид, че живота на този тип реактори е 60 години. Така че, през следващите 44 години просто ще ‚‘печат‘ пари „, каза той, добавяйки, че референдумът е станал твърде политизиран и неясен.
Курумбашев каза, че негативната кампания продължила и през целия референдум. Управляващата партия дори каза, че няма нужда от референдум, „което е едно много интересно изявление от страна на демокрацията“, каза той.
Социалистическата партия на България обяви плановете си да съживи проекта, ако те спечелят изборите през 2013.
България в момента работи само с една ядрена електроцентрала в Козлодуй, на около 200 км от столицата София, която започна да функционира през 1974. На върха на своята продукция, шестте реактора на централата, доставяха над 45% от електроенергията на България. ЕС нареди четири от реакторите да бъдат затворени заради опасения по отношение на безопасността.