За истините, лъжите и неизкзаните гледни точки…

Categories

Моментният резултат от протестите

Последиците от протестните действия за ЕРП, държавата и Народът:
Акциите на ЧЕЗ и Енерго-Про бележат такъв спад, че са спрени за търговия на БФБ.

Намаляване цената на тока с 8% от 1 март и то само ако ДКЕВР одобрят. Тук изникват и няколко въпроса: През 2012 г. се планува увеличение с 13-14%, а сега се оказва че евъзможно да се намали? В момента са най-студените месеци, евентуалното намаление през пролетта няма да заличи високите сметки от зимния(студен) период. А дали в по-дългосрочен план през месеци с ниска консумация на ток няма да се повдигне отово въпроса за увеличение?

И трите ЕРП-та са глобени, а лицензът на ЧЕЗ предстои да бъде отнет(думи на премиера).В края на деня тези думи бяха факт. Мотиви за решенеието? – предстои да бъдат изнесени най-вероятно в сряда(02.20.2013).Тук напрежението между чешката компания и България ескалира. Според ЧЕЗ това решение противоречи на законодателството на страната като член на ЕС. Тук е мястото да отбележим, че същата компания загуби преди два месеца лиценза си на територията на Албания. Енергийният разпределител твърди, че изпълнява своите задължения коректно, но проверка на прокоратурата е установила няколко нередности. Системно заобикаляне правилата за възлагане на обществени поръчки, според доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, Въпрепятстване пътя на жалбите от граждани със завишени сметки. Проверката е установила още че няма механизъм за контрол на инвестиционните процеси на ЕРП./цитирано от inews

Бившия енергиен министър казва, че случващото се може да прогони потенциални нови инвеститори, които да заемат мястото на чешката компания, тъй като тази ниша тук не е от най ликвидните. По този въпрос може да се спекулир ана дълго и широко, за това го оставяме така без интерпретация.

Какво спечели или загуби българсият народ? Думите и исканията на протестиращите породиха реакция и управялващите органи, което само по себе си значи че поне са били чути. На пвъв поглед извършените действия би трябвало да удоволетворят част от исканията на протостиращите, но е още рано да се правят цялостни заключения. Ще има ли глоби и неустойки предстои да разберем.

Редно е да отбележим и няколко цитата от деня на премиера и от чешка страна:

„Тук има работа и за криминална полиция, защото има електромери, които се манипулират, и съм убеден, че има инкасатори, които пипат едни електромери за сметка на друг“, Б. Борисов.

„Внесена е промяната в закона, която да „затвори“ вратичката, даваща право на ЕРП-тата да прехвърлят печалби на свои фирми“, Б. Борисов.

„България, като членка на ЕС, върви по един напълно безпрецедентен път“, чешкият министър на промишлеността и търговията Мартин Куба.

Дали най-после се чу гласа на народа? Дали ще постигнем така желаната промяна? На каква цена народът ще постигне тази промяна?

Реклама

Анализ „Свобода на медиите“ – класацията на „Журналисти без граница“

свобода на медиите
                                          Свобода на медиите

България е на 87 място в класацията по свобода на медиите на „Журналисти без граница“ или с други думи казано – налице е усещане за политически и икономически натиск. Какви са последиците от това? Българите губят постепнно доверие в традиционните медии. Този спад се случва устойчиво, но бавно. По настоящем Значителна част от населението има голямо доверие в медиите. Тук е моментът да си зададем въпроса “Щом страната е паднала с толкова в класацията за свобода на медиите, какво става щом хората иамт такова доверее в тях?” Отговора едва ли ще е много хубав.

Доверието в медиите се измерва на базата на четири променливи:

• Доверие в избора на теми; 
• Доверие в избора на факти; 
• Доверие в истинността на фактите; 
• Доверие в журналистическото обработване на информацията

Принципно дори само върху работата с една от променливити да е оказан натиск, истинноста и безпристрастността на информацията застава под въпрос.

През годините позицията на странта в тази класация върви стремглаво надолу:

свобода на словото

Място в класацията през различните политически периоди. Снимка offnews.bg

На лице са и критики относно цензурирането в медиите. Пример: случаят с германския посланик М. Хьопфнер, в който той казва че е цензурирано негово интервю за българска медия.

Ако се позовем на един материал публикуван в сайта на International Press Institute за проблемите на българските медии, медийния пазар у нас се държи основно от две големи медийни групи. И двете притежават голямброй медии и контролиратгляма част от пазара на печата. Те са в постоянна битка за пазар и влияние. Според някои хора правителството трябвало да се намеси и да спре публичната им война. Когато бил зададен въпроса за мисията и идеологията на двете медиини групи, интервюираните отговорили недвусмислено, че няма идеология, всичко е бизнес и лични интереси. Спазването на деловите интереси на собствениците на медии и заглушаване на информация която може да се тълкува като вредна,  било приет начин за правене на журналистика от не един репортер. Дори някои независими медии ценени заради интелектуалното си съсдържание, били свързани с горепосочените групи. Те трябвало да се въздържат от икономическите зони в които били активни техните собственици.

Тъй наречената корпоративна журналистика, подкопава доверието на повечето медии и създава недоверие сред журналистите.

Друг е и въпроса за прозрачността на финансиране на медиите отеврофондовете и държавния бюджет. Ето един текст цитиран от статия на Асоциацията на европейските журналисти – България:  “Тази година за пореден път непрозрачно се разпределят 14 млн. евро по оперативните програми за реклама в медии. Притесняващо е, че това се случва в годината на предстоящи парламентарни избори. От друга страна, предвид съществуващите подозрения, че банки стоят зад опит да се създаде господстващо положение на медийния пазар, призоваваме държавните институции да публикуват актуална статистика за депозитите, които имат в различните търговски банки.”

Накрая идва ивъпросът за това дали се изпълнява  на 100% Хартата на основните права, в частност  чл.11 от нея който гласи:

Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.

2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.

Крайният резлтат от всичко  в песимистичен вариант би могъл да бъде манипулиране на хората посредсвом медиите, които от своя страна са манипулирани от трети лица псоредсвом политически и икономически натиск. Оптимичстичен резултат – на нардоът му омръзва и се събужда проглеждайки истината.

Кризата в Еврозоната – Защо и Как?

 В наши дни не ведъж сме чували да се обсъждат теми за стабилността на еврото и дали е възможен неговия крах. Нека проследим целия процес по създаване на Европейския съюз от договора в Маастрихт и въвеждането на еврото до наши дни.

След обединението на Източна и Западна Германия се очертава да се появи една нова силно прогресираща Германия, която не се харесва много на останалия елит на Западна Европа по онова време. За това те решават да интегрират Германия към европа, като извлекат максимални ползи от този акт. Тогавашния френски президент Митеран решава, че германската валута трябва да бъде подменена с друга – с единна европейска валута. Германците се съгласяват на промените, но поставяйки собствени условия. По тяхно искане се създава Европейската централна банка (ЕЦБ), чиято цел трябва да бъде опазването на ниската инфлация. Тази институция разбира се е редно да е под влияние на Бундесбанк(немската централна банка).

Поставено е и условието за по-нисък от 3% от БВП бюджетен дефицит.

Цялото това приобщаване на Германия към демократичното пазарно общество идва по времето на неолиберализма, чиито основи са продиктувани от идеите на Милтън Фридмън. Той е за саморегулирането на пазара, т.е. абсолютния капитализъм, който отрича методиката на Кейсиянството(умерена намеса на държавата) прилагана преди това.

Да направим анализ на основната европейска финансова институция – ЕЦБ. По своята същност една централна банка емитира пари и с тях купува държавни ценни книжа. Това действие е придружено с контролинг върху лихвите по тях, с цел да се увери че не са прекалено високи и да ги предпази от спекулации на финансовите пазари. ЕЦБ обаче не предпазви мнозина страни от това, като пример за това са много високите лихви по държавния дълг на редица страни. Тя не изкупува никаква част от дългосрочните им дългове. В наши дни може да посочим като пример Испания и Италия.

ЕЦБ дава на заем пари на частни банки с много нисък лихвен процент. Тези банки купуват с парите ДКЦ с висок лихвен процент. Пример: частните банки получават кредит с лихвен процент 1% и купуват ценни книжа с лихва 6%(Италия и Испания).

Но защо се прави това? Оправдано е с причината, че така с този капитал банките ще могат да отпуснат значителни кредити на малкия и среден бизнес. Кредити обаче няма. ЕЦБ изглежда все едно обслужва частния финансов сектор. Тя излкупува ДКЦ, но от страни в лошо положение и при понижени лихви, чието понижаване е продиктувано отново от финансовите пазари, които са наясно със ситуацията. След покупките лихвите отново скачат, което се явява отново затруднение за държавите им. Така ценните книжа на държавите се оказват незащитени и нерегулеруами, тъй като спекулациите на финансовите пазари движат цените по лихвите им.

Ето какво казва по проблема Джордж Сорорс:

„В ретроспектива сега е напълно ясно, че основният източник на проблеми е фактът, че държавите в еврозоната са отстъпили на Европейската централна банка правото си да емитират фиатна валута. Те не осъзнаваха какво означава това, още по-малко пък го осъзнаваха и европейските институции.

Когато еврото бе въведено, регулаторите позволиха на банките да купуват неограничени количества държавни ценни книжа, без да заделят какъвто и да е собствен капитал; Централната банка от своя страна приемаше равностойно всички държавни ценни книжа в своя дисконтен прозорец. Търговските банки на свой ред прецениха, че им е изгодно да събират книжата на по-слабите членове на еврозоната, което да им донесе няколко допълнителни базисни пунктове. Именно това накара лихвените проценти да се доближат, което от своя страна допринесе за разминаване в конкурентоспособността.

Германия, борейки се с проблемите на обединението, предприе структурни реформи и стана по-конкурентна. Други държави се радваха на бум на имотния пазар и потреблението на база евтини кредити, което ги направи по-малко конкурентни. И тогава настъпи крахът през 2008 г., който създаде условия, които не бяха предвидени в Договора от Маастрихт. Много правителства се наложи да прехвърлят банковите пасиви в собствения си баланс и да се прибягнат към огромно дефицитно финансиране. Тези държави се озоваха в позицията на страна от третия свят, която е станала силно задлъжняла от валута, която не контролира. Благодарение на разделението в икономическите показатели, Европа реално се раздели на държави кредитори и държави дебитори. Това на свой ред воде до много сериозни политически последици.“

Както споменахме Бундесбанк има влияние върху ЕЦБ. Икономиката на Германия е ориентирана към износа. Натрупания от немските банки капитал се ориентирва извън страната към други страни членки на ЕС. Да разгледаме случаят с Испания. Тези банки инвестирват своите евра в жилищния сектор на Испания и така създават „имотния балон“. Спирайки финансирането на този сектор обаче, балонът се пука и започва началото на икономическия колапс. Цели 10% от БВП на страната потъва за няколко месеца. Някои смятат, че това се дължи на увеличението на разходите, но всъщност истаната е в спада на доходите.

Естествено идва и финансова помощ от ЕС в размиер на стотици милиарди евро. Защо? Защото голяма част отдълговете на испанските кредитополучатели са към немски кредитори. Всеки кредитор си иска парите рано или късно. Голяма част от испанските граждани са безработни, а икономиката на страната им е силно ниско ликвидна. Тази криза се разпространява и в други периферни страни на ЕС. Спекулациите, че това поставя еврото под заплаха могат да бъдат опровергани. Докато тези страни са членки на съюза и дължат пари на членки на съюза, опсаност за единната европейска валута няма. Изключването им или напускането им крие известни рискове. Няма членство в съюза, няма и финансова помощ, следователно няма и погасяване на дълга. В резултат немските ДКЦ са станали изключително сигурни, а дистанцията между различните икономически и социални класи в Европа е станала още по-голяма.

По повод всичкат тази финансова помощ Найджъл Фараж излезе с позицията, че не иска британски граждани да плащат за проблемите на периферните странина ЕС.

Последната голяма мярка е създаването на т.нар Единен банков надзор в еврозоната. По неговата сила до края на 2013 година ЕЦБ ще наблюдава и контролира 6000 банки.

Въпреки тезите на някои хора, че докато еврото има на кого да служи ще го има, винаги нещата могат де тръгнат надолу. Митът за устойчивостта на еврото може и да бъде разбит  през “утрешния ден”. А изхода от кризата ли? Нищо не седи вечно на дъното, както и нищо не седи вечно на върха.

Пет години по-рано – началото на икономическия колапс

Представям ви една студентска разработка на тема:
„Анализ на генезиса и развитието на ипотечната, финансовата, икономическата и политическата криза“
Смята се, че последната икономическа криза е предизвикана и се проявява първо в САЩ.
Както и предишни подобни кризи и тази се проявява със свръхпроизводство и невъзможност на населението да изкупува произведената продукция. Това е в резултат на изкуствена инфлация, спекулативно повишаване на цените и лавинообразно увеличаване на разликата между доходите на работещите спрямо тези на управляващите.
Като добре изградена икономика, чиято философия залага на „неограничените възможности” на средния гражданин, американската икономика първа в света предусети задаващата се криза и предприе, макар и с известно закъснение, някои оздравителни мерки.
Колкото и тежка и неприятна да е кризата, тя води до редица обществено-икономически и социални промени. По време на криза загиват неконкурентноспособни, зле управлявани и немаркетирани предприятия и дейности. Извършва се преразпределение на мести и световния пазари. Преструктурира се икономиката, като се въвеждат все по-нови, ефективни и високопродуктивни производства. Кризата дава възможност за бързо разрастване на добре планирани и научно подсигурени производства. (още…)

„Как да купиш ядрена бомба на черния пазар“ – България

„Как да купиш ядрена бомба на черния пазар“ гласи заглавие на видео репортаж, отнсящ се за къде да е, а за България. Видеото е публикувано от чуждестранната меди Vice на 06.07.2012 г. в youtube, но няма особено много гледания. Ето го и самия репортаж:
Забележка: Можете да включите български субтитри от бутона „СС“ долу в дясно!

Анализ на позицията за атентата (Хизбула и ЕС)

След като българските власти запазиха мълчание повече от 6 месеца след атентата в Сарафово, ето че вчера 05.02.2013 проговориха. Както на всички може би е известно вината бе хвърлена върху Хизбула. Оставяме на страна въпросът те ли са виновни в действителност или не и правим анализ на произтичащите от това обстоятелства.
Това което придава толкова голяма тежест на проблема е фактът, че страната ни е член на ЕС, следователно атака на територията на България е равно на атака ан територията на ЕС.
България отново се оказва между чука и наковалнята. Ето и основните причини породили ситуацията:

  • Властите искат да запазят добри отношения със САЩ и Израел, които отдавна най-открито настояват Европа да признае Хизбула за терористична организация, а от друга страна искат да запзят добрите отношения със страни като Франция и Германия които са на обратното мнение.
  • Обявяването на Хизбула за терористична организация ще породи неудобни въпроси за Европа. Например как да подходи към тези симпатизанти  и ще създаде типа конфронтация, която правителствата се стремяха да избегнат.
  • Ако се вдигне прекалено голям шум, организацията може да удари отново и то не срещу израелски туристи този път(думи на главения редактор на германското списание за външна политика „Интернационале политик“).
  • При обявената позиция много страни ще искат имена, да се обяви кой точно стои зад поръчителството на атентата, да се обосноват доказателствата съпътствали решението.
  • Относително не малка част от народа отново негодува тъй като споделя мнението на някои общественици като експертът по тероризъм, политически ислям и национална сигурност Славчо велков,че решението на страната е взето под натиск на други страни. С други думи поредното разклащане в доверието на обществото.

„На базата на доклада от разследването на атентата в Бургас дотук можем да предположим напълно обсоновано, че ‘Хизбула’ стои зад ужасния акт.“

Това каза вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Оново оставяме настрани въпросът дали е така или не и се фокусирваме върху думата предположим. Голяма част от народът негодува срещу така изказаното мнение, тъй като макар и напълно не може да се вземат такива решения на база предположения. В медийното пространство имаше изказвания на хора против виновността на Хизбула, но така или иначе няма все още предоставени на обществото доказателства за която и да е била теза. Едно е сигурно: Взетото решение ще има голяма тежест за политическата сцена в ЕС. Доказателство за това е интереса на световни медии като „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“, което е нещо необичайно.

„Russia Today“ за Референдума АЕЦ Белене

„Провален референдум оставя България без ядрено бъдеще“, така звучи заглавието на статията публикувана в rt.com днес на 31.01.2013. Според мнозина нашенци руснаците си защитават своето, в случая „Атомстройекспорт“. Нека все пак да видим за какво точно става дума. Ето я и статията:

Референдум за ядрената енергетика в България се провали поради ниска избирателна активност, a управляващата партия на страната потвърди, че няма да построи нова ядрена електроцентрала. Критиците предупреждават, че без ядрена енергетика, България може да се превърне в страна оттретия свят за 20 години. Референдум, който е трябвало да определи бъдещото развитие на ядрената енергетика в България, е официално обявен за невалиден: Окончателната избирателна активност е около 20%, далеч по-малко от необходимите 60%. Близо 61 на сто от избирателите, които са участвали в референдума в неделя, одобряват изграждането на атомната централа. Българския министър-председател Бойко Борисов потвърди, че неговата управляваща дясноцентристка партия ГЕРБ няма да поднови строителството на атомната електроцентрала в Белене. През март 2012 г., партия ГЕРБ прати за скрап ядрения проект за 2000-мегаватови мощности, който бее в процес на изграждане от „Атомстройекспорт“ на Русия от 2008 г. насам. Българското правителство заяви, че страната вече не може да си позволи 6.4 милиарда евро цена за централата.
По време на преговорите, които предшестваха отмяната ГЕРБ се опита да доведе американски или европейски изпълнител на проекта. България поиска също така, цената да бъде намалена до по-малко от 5 млрд. евро, което „Атомстройекспорт“ отказа да направи. Срив в преговорите, доведе до прекратяване на проекта.
След провала на проекта, опозиционната Социалистическа партия призова за референдум за АЕЦ „Белене“. Въпреки че правителството подкрепи референдума, премиерът Борисов призова българите да гласуват против проекта.
„Въпросът на (референдума) беше поставен доста смътно, никой не обясни на средностатистическия гласоподавател данните за ядрената енергия“, каза Красимира Илиева от Българското ядрено дружество RT.
Българския социалистически депутат Петър Курумбашев каза, че централата в крайна сметка ще оправдае скъпата сметка. Курумбашев каза пред RT, че цената на атомната централа, предложена от „Атомстройекспорт“, е добра, в сравнение с разходите за подобни атомни електроцентрали, предложени за изграждане в съседна Турция.
„Отнема 12-14 години, за да върнат парите, като се има предвид, че живота на този тип реактори е 60 години. Така че, през следващите 44 години просто ще ‚‘печат‘ пари „, каза той, добавяйки, че референдумът е станал твърде политизиран и неясен.
Курумбашев каза, че негативната кампания продължила и през целия референдум. Управляващата партия дори каза, че няма нужда от референдум, „което е едно много интересно изявление от страна на демокрацията“, каза той.
Социалистическата партия на България обяви плановете си да съживи проекта, ако те спечелят изборите през 2013.
България в момента работи само с една ядрена електроцентрала в Козлодуй, на около 200 км от столицата София, която започна да функционира през 1974. На върха на своята продукция, шестте реактора на централата, доставяха над 45% от електроенергията на България. ЕС нареди четири от реакторите да бъдат затворени заради опасения по отношение на безопасността.

Остарялата, но незабравена приказка на Найджъл Фараж

Една малко стара реч на Найджъл Фараж в Европейския парламент, която навярно ще предизвика противоречиви емоции за различните хора. Замислете се какво казва и защо го казва? Речта е от 9.10.2010.Ето я нея:

Извънсъдебното уреждане на вземания

През последните 3-4 години в България стана известна една нова пазарна ниша – извънсъдебното събиране на вземания. Дейността им е декларирана като напълно легитимна, но винаги има едно „НО“. След лек оглед на родните форуми и някои онлайн медии откриваме, че има нещо не както трябва в цялата тази дейност. Нека дойдем директно на проблема: Във всеки форум или медия разискващ този начин за събиране на вземания фигурира името на фирмата СГ Груп, лидер в този бранш у нас. За тези които не са наясно с въпросния казус ето кратко обяснение: Граждани получават известие от въпросната фирма, че дължат известна сума пари и в определен срок трябва да я заплатят. Според засегнатите длъжници, най-често става въпрос за сметки към мобилни оператори.
На пръв поглед нищо нередно. Да ама не! Първо в много от случаите задълженията са с изтекъл срок на давност. Второ длъжниците не са уведомени, че задължението им е поето от трета страна както гласи законовата уредба. Трето много от длъжниците се оплакват нетрадиционно грубите методи по повод отношението с което служителите на фирмата ги убеждават да си платят дълговете.
Нека хвърлим един бърз поглед на въпросната СГ Груп.Следните текстове са взети директно от фирменния им сайт.
„Волята на „С.Г. Груп“ ООД е за извънсъдебно решаване на въпросните задължения и бихме предприели съдебни мерки само при незаинтересованост от Ваша страна…
Ние обръщаме голямо внимание на вземанията на физически лица…
Ние предлагаме индивидуален подход към Вашето вземане, като наблягаме на личния контакт с длъжника…
С.Г.Груп ООД предлага на своите клиенти локализиране, изземване и репатриране на лизингови активи на територията на страната и ЕС.“

На заглавната страница на сайта се чете и надпис за „изземване на активи по необслужвани кредити“.
До колкото е известно законенния начин, по който може някой да ти вземе пари е със съдия изпълнител.
По думите на т.нар. длъжници въпросния индивидуален подход и личен контакт, който прилагат граничел със заплахи. И за да на кажете, че това са празни приказки ето линк с телефонния терор ето ТУК /запис цитиран от News.bg

Във фесбук има дори страница против посочената фирма, като интернет потребителите са и лепнали етикет „законните мутри…“
Интересното е, че по интернет форумите е пълно с оплаквания на хора дължащи малки суми рядко надвишаващи 100 лв., като има и такива с дългове под 15 лв.
За да докажем твърденията си, че нещата тук не са изрядни нека се оповем текстовете от Законовата уредба на Република България. Много от вземанията са от преди над 5 години, а има и такива от 2001 година. Първо да се позовем на чл. 110, който гласи: „С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.“. После да се дообосновем с чл. 111: „С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б) (изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
г) (зал. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.)“

По отношение, че длъжника не е уведомен за прехвърлянето на вземането(цесията), чл.99 гласи: „Длъжникът по цесията трябва да бъде уведомен за нея. Съобщението е едностранно изявление за прехвърлянето. То е неформално и със свободно установено съдържание, но то трябва да бъде направено от цедента, а не от цесионера. Това ясно личи от чл.99/3 и 4: Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.“

Нима времената от 90те години на миналия век се завръщат отново? От предоставената информация нека всеки сам реши кой е прав и кой крив!

Небезизвестният Доклад „АЕЦ Белене“ на HSBC

Както на мнозина е известно на 12 януари 2013 година в balkanleaks.eu беше публикуван целият доклад на HSBC относно проекта „АЕЦ Белене“, заедно с дължимите и платени суми. Ето ги и трите документи отразяващи плащанията /с линк към първоизточника/:
„>документи за АЕЦ Белене

„>документи за АЕЦ Белене

„>документи за АЕЦ Белене

Ето и ПЪЛНИЯТ ДОКЛАД

Текстовете по-долу са от 141 страница на доклада/превод от английски/ и ето какво гласят:

„Докато нашите проекции представят илюстрация на рисковете, пред които АЕЦ Белене ще се изправи, нашият анализ към днешна дата не предоставя оценка дали централата ще реализира достатъчна възвращаемост да обезщети инвеститорите за рисковете съизмерими за проекта. Тази оценка ще изисква подробна финансово моделиране, за да сравните паричните потоци, спечелени от актива в обхвата на сценариите, показани по-горе с прогноза за разходите по проекта.“

Изхождайки от този текст следва, че няма готова реална прогноза за възвращаемостта на инвестицията и за това дали тя е рентабилна.

„Възможно е,  с течение на времето, особено като се има предвид дългите сроковете на проекта на АЕЦ „Белене“,новите технологии които ще се появят ще са в състояние да генерират електричество в търговски мащаб на по-ниска цена в сравнение със сегашните ядрени генератори или други технологии, разгледани в този доклад. Това ще представлява недостатък за рискът, поет от инвеститрите в Белене“

А този текст придава още по-голяма сила на предходния. Какво следва от това? Едно впускане в необятното и неизвестното? Струват ли си тези рискове? Редно ли е народа да реши това на предстоящия референдум при такава липса на информация?

 

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 2 други абонати

Контакти

pstrpstr@yahoo.com