За истините, лъжите и неизкзаните гледни точки…

 В наши дни не ведъж сме чували да се обсъждат теми за стабилността на еврото и дали е възможен неговия крах. Нека проследим целия процес по създаване на Европейския съюз от договора в Маастрихт и въвеждането на еврото до наши дни.

След обединението на Източна и Западна Германия се очертава да се появи една нова силно прогресираща Германия, която не се харесва много на останалия елит на Западна Европа по онова време. За това те решават да интегрират Германия към европа, като извлекат максимални ползи от този акт. Тогавашния френски президент Митеран решава, че германската валута трябва да бъде подменена с друга – с единна европейска валута. Германците се съгласяват на промените, но поставяйки собствени условия. По тяхно искане се създава Европейската централна банка (ЕЦБ), чиято цел трябва да бъде опазването на ниската инфлация. Тази институция разбира се е редно да е под влияние на Бундесбанк(немската централна банка).

Поставено е и условието за по-нисък от 3% от БВП бюджетен дефицит.

Цялото това приобщаване на Германия към демократичното пазарно общество идва по времето на неолиберализма, чиито основи са продиктувани от идеите на Милтън Фридмън. Той е за саморегулирането на пазара, т.е. абсолютния капитализъм, който отрича методиката на Кейсиянството(умерена намеса на държавата) прилагана преди това.

Да направим анализ на основната европейска финансова институция – ЕЦБ. По своята същност една централна банка емитира пари и с тях купува държавни ценни книжа. Това действие е придружено с контролинг върху лихвите по тях, с цел да се увери че не са прекалено високи и да ги предпази от спекулации на финансовите пазари. ЕЦБ обаче не предпазви мнозина страни от това, като пример за това са много високите лихви по държавния дълг на редица страни. Тя не изкупува никаква част от дългосрочните им дългове. В наши дни може да посочим като пример Испания и Италия.

ЕЦБ дава на заем пари на частни банки с много нисък лихвен процент. Тези банки купуват с парите ДКЦ с висок лихвен процент. Пример: частните банки получават кредит с лихвен процент 1% и купуват ценни книжа с лихва 6%(Италия и Испания).

Но защо се прави това? Оправдано е с причината, че така с този капитал банките ще могат да отпуснат значителни кредити на малкия и среден бизнес. Кредити обаче няма. ЕЦБ изглежда все едно обслужва частния финансов сектор. Тя излкупува ДКЦ, но от страни в лошо положение и при понижени лихви, чието понижаване е продиктувано отново от финансовите пазари, които са наясно със ситуацията. След покупките лихвите отново скачат, което се явява отново затруднение за държавите им. Така ценните книжа на държавите се оказват незащитени и нерегулеруами, тъй като спекулациите на финансовите пазари движат цените по лихвите им.

Ето какво казва по проблема Джордж Сорорс:

„В ретроспектива сега е напълно ясно, че основният източник на проблеми е фактът, че държавите в еврозоната са отстъпили на Европейската централна банка правото си да емитират фиатна валута. Те не осъзнаваха какво означава това, още по-малко пък го осъзнаваха и европейските институции.

Когато еврото бе въведено, регулаторите позволиха на банките да купуват неограничени количества държавни ценни книжа, без да заделят какъвто и да е собствен капитал; Централната банка от своя страна приемаше равностойно всички държавни ценни книжа в своя дисконтен прозорец. Търговските банки на свой ред прецениха, че им е изгодно да събират книжата на по-слабите членове на еврозоната, което да им донесе няколко допълнителни базисни пунктове. Именно това накара лихвените проценти да се доближат, което от своя страна допринесе за разминаване в конкурентоспособността.

Германия, борейки се с проблемите на обединението, предприе структурни реформи и стана по-конкурентна. Други държави се радваха на бум на имотния пазар и потреблението на база евтини кредити, което ги направи по-малко конкурентни. И тогава настъпи крахът през 2008 г., който създаде условия, които не бяха предвидени в Договора от Маастрихт. Много правителства се наложи да прехвърлят банковите пасиви в собствения си баланс и да се прибягнат към огромно дефицитно финансиране. Тези държави се озоваха в позицията на страна от третия свят, която е станала силно задлъжняла от валута, която не контролира. Благодарение на разделението в икономическите показатели, Европа реално се раздели на държави кредитори и държави дебитори. Това на свой ред воде до много сериозни политически последици.“

Както споменахме Бундесбанк има влияние върху ЕЦБ. Икономиката на Германия е ориентирана към износа. Натрупания от немските банки капитал се ориентирва извън страната към други страни членки на ЕС. Да разгледаме случаят с Испания. Тези банки инвестирват своите евра в жилищния сектор на Испания и така създават „имотния балон“. Спирайки финансирането на този сектор обаче, балонът се пука и започва началото на икономическия колапс. Цели 10% от БВП на страната потъва за няколко месеца. Някои смятат, че това се дължи на увеличението на разходите, но всъщност истаната е в спада на доходите.

Естествено идва и финансова помощ от ЕС в размиер на стотици милиарди евро. Защо? Защото голяма част отдълговете на испанските кредитополучатели са към немски кредитори. Всеки кредитор си иска парите рано или късно. Голяма част от испанските граждани са безработни, а икономиката на страната им е силно ниско ликвидна. Тази криза се разпространява и в други периферни страни на ЕС. Спекулациите, че това поставя еврото под заплаха могат да бъдат опровергани. Докато тези страни са членки на съюза и дължат пари на членки на съюза, опсаност за единната европейска валута няма. Изключването им или напускането им крие известни рискове. Няма членство в съюза, няма и финансова помощ, следователно няма и погасяване на дълга. В резултат немските ДКЦ са станали изключително сигурни, а дистанцията между различните икономически и социални класи в Европа е станала още по-голяма.

По повод всичкат тази финансова помощ Найджъл Фараж излезе с позицията, че не иска британски граждани да плащат за проблемите на периферните странина ЕС.

Последната голяма мярка е създаването на т.нар Единен банков надзор в еврозоната. По неговата сила до края на 2013 година ЕЦБ ще наблюдава и контролира 6000 банки.

Въпреки тезите на някои хора, че докато еврото има на кого да служи ще го има, винаги нещата могат де тръгнат надолу. Митът за устойчивостта на еврото може и да бъде разбит  през “утрешния ден”. А изхода от кризата ли? Нищо не седи вечно на дъното, както и нищо не седи вечно на върха.

Представям ви една студентска разработка на тема:
„Анализ на генезиса и развитието на ипотечната, финансовата, икономическата и политическата криза“
Смята се, че последната икономическа криза е предизвикана и се проявява първо в САЩ.
Както и предишни подобни кризи и тази се проявява със свръхпроизводство и невъзможност на населението да изкупува произведената продукция. Това е в резултат на изкуствена инфлация, спекулативно повишаване на цените и лавинообразно увеличаване на разликата между доходите на работещите спрямо тези на управляващите.
Като добре изградена икономика, чиято философия залага на „неограничените възможности” на средния гражданин, американската икономика първа в света предусети задаващата се криза и предприе, макар и с известно закъснение, някои оздравителни мерки.
Колкото и тежка и неприятна да е кризата, тя води до редица обществено-икономически и социални промени. По време на криза загиват неконкурентноспособни, зле управлявани и немаркетирани предприятия и дейности. Извършва се преразпределение на мести и световния пазари. Преструктурира се икономиката, като се въвеждат все по-нови, ефективни и високопродуктивни производства. Кризата дава възможност за бързо разрастване на добре планирани и научно подсигурени производства. (още…)

След като българските власти запазиха мълчание повече от 6 месеца след атентата в Сарафово, ето че вчера 05.02.2013 проговориха. Както на всички може би е известно вината бе хвърлена върху Хизбула. Оставяме на страна въпросът те ли са виновни в действителност или не и правим анализ на произтичащите от това обстоятелства.
Това което придава толкова голяма тежест на проблема е фактът, че страната ни е член на ЕС, следователно атака на територията на България е равно на атака ан територията на ЕС.
България отново се оказва между чука и наковалнята. Ето и основните причини породили ситуацията:

• Властите искат да запазят добри отношения със САЩ и Израел, които отдавна най-открито настояват Европа да признае Хизбула за терористична организация, а от друга страна искат да запзят добрите отношения със страни като Франция и Германия които са на обратното мнение.

• Обявяването на Хизбула за терористична организация ще породи неудобни въпроси за Европа. Например как да подходи към тези симпатизанти  и ще създаде типа конфронтация, която правителствата се стремяха да избегнат.
• Ако се вдигне прекалено голям шум, организацията може да удари отново и то не срещу израелски туристи този път(думи на главения редактор на германското списание за външна политика „Интернационале политик“).
• При обявената позиция много страни ще искат имена, да се обяви кой точно стои зад поръчителството на атентата, да се обосноват доказателствата съпътствали решението.
• Относително не малка част от народа отново негодува тъй като споделя мнението на някои общественици като експертът по тероризъм, политически ислям и национална сигурност Славчо велков,че решението на страната е взето под натиск на други страни. С други думи поредното разклащане в доверието на обществото.

„На базата на доклада от разследването на атентата в Бургас дотук можем да предположим напълно обсоновано, че ‘Хизбула’ стои зад ужасния акт.“

Това каза вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Оново оставяме настрани въпросът дали е така или не и се фокусирваме върху думата предположим. Голяма част от народът негодува срещу така изказаното мнение, тъй като макар и напълно не може да се вземат такива решения на база предположения. В медийното пространство имаше изказвания на хора против виновността на Хизбула, но така или иначе няма все още предоставени на обществото доказателства за която и да е била теза. Едно е сигурно: Взетото решение ще има голяма тежест за политическата сцена в ЕС. Доказателство за това е интереса на световни медии като „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“, което е нещо необичайно.

„Провален референдум оставя България без ядрено бъдеще“, така звучи заглавието на статията публикувана в rt.com днес на 31.01.2013. Според мнозина нашенци руснаците си защитават своето, в случая „Атомстройекспорт“. Нека все пак да видим за какво точно става дума. Ето я и статията:

Референдум за ядрената енергетика в България се провали поради ниска избирателна активност, a управляващата партия на страната потвърди, че няма да построи нова ядрена електроцентрала. Критиците предупреждават, че без ядрена енергетика, България може да се превърне в страна оттретия свят за 20 години. Референдум, който е трябвало да определи бъдещото развитие на ядрената енергетика в България, е официално обявен за невалиден: Окончателната избирателна активност е около 20%, далеч по-малко от необходимите 60%. Близо 61 на сто от избирателите, които са участвали в референдума в неделя, одобряват изграждането на атомната централа. Българския министър-председател Бойко Борисов потвърди, че неговата управляваща дясноцентристка партия ГЕРБ няма да поднови строителството на атомната електроцентрала в Белене. През март 2012 г., партия ГЕРБ прати за скрап ядрения проект за 2000-мегаватови мощности, който бее в процес на изграждане от „Атомстройекспорт“ на Русия от 2008 г. насам. Българското правителство заяви, че страната вече не може да си позволи 6.4 милиарда евро цена за централата.
По време на преговорите, които предшестваха отмяната ГЕРБ се опита да доведе американски или европейски изпълнител на проекта. България поиска също така, цената да бъде намалена до по-малко от 5 млрд. евро, което „Атомстройекспорт“ отказа да направи. Срив в преговорите, доведе до прекратяване на проекта.
След провала на проекта, опозиционната Социалистическа партия призова за референдум за АЕЦ „Белене“. Въпреки че правителството подкрепи референдума, премиерът Борисов призова българите да гласуват против проекта.
„Въпросът на (референдума) беше поставен доста смътно, никой не обясни на средностатистическия гласоподавател данните за ядрената енергия“, каза Красимира Илиева от Българското ядрено дружество RT.
Българския социалистически депутат Петър Курумбашев каза, че централата в крайна сметка ще оправдае скъпата сметка. Курумбашев каза пред RT, че цената на атомната централа, предложена от „Атомстройекспорт“, е добра, в сравнение с разходите за подобни атомни електроцентрали, предложени за изграждане в съседна Турция.
„Отнема 12-14 години, за да върнат парите, като се има предвид, че живота на този тип реактори е 60 години. Така че, през следващите 44 години просто ще ‚‘печат‘ пари „, каза той, добавяйки, че референдумът е станал твърде политизиран и неясен.
Курумбашев каза, че негативната кампания продължила и през целия референдум. Управляващата партия дори каза, че няма нужда от референдум, „което е едно много интересно изявление от страна на демокрацията“, каза той.
Социалистическата партия на България обяви плановете си да съживи проекта, ако те спечелят изборите през 2013.
България в момента работи само с една ядрена електроцентрала в Козлодуй, на около 200 км от столицата София, която започна да функционира през 1974. На върха на своята продукция, шестте реактора на централата, доставяха над 45% от електроенергията на България. ЕС нареди четири от реакторите да бъдат затворени заради опасения по отношение на безопасността.

Една малко стара реч на Найджъл Фараж в Европейския парламент, която навярно ще предизвика противоречиви емоции за различните хора. Замислете се какво казва и защо го казва? Речта е от 9.10.2010.Ето я нея:

През последните 3-4 години в България стана известна една нова пазарна ниша – извънсъдебното събиране на вземания. Дейността им е декларирана като напълно легитимна, но винаги има едно „НО“. След лек оглед на родните форуми и някои онлайн медии откриваме, че има нещо не както трябва в цялата тази дейност. Нека дойдем директно на проблема: Във всеки форум или медия разискващ този начин за събиране на вземания фигурира името на фирмата СГ Груп, лидер в този бранш у нас. За тези които не са наясно с въпросния казус ето кратко обяснение: Граждани получават известие от въпросната фирма, че дължат известна сума пари и в определен срок трябва да я заплатят. Според засегнатите длъжници, най-често става въпрос за сметки към мобилни оператори.
На пръв поглед нищо нередно. Да ама не! Първо в много от случаите задълженията са с изтекъл срок на давност. Второ длъжниците не са уведомени, че задължението им е поето от трета страна както гласи законовата уредба. Трето много от длъжниците се оплакват нетрадиционно грубите методи по повод отношението с което служителите на фирмата ги убеждават да си платят дълговете.
Нека хвърлим един бърз поглед на въпросната СГ Груп.Следните текстове са взети директно от фирменния им сайт.
„Волята на „С.Г. Груп“ ООД е за извънсъдебно решаване на въпросните задължения и бихме предприели съдебни мерки само при незаинтересованост от Ваша страна…
Ние обръщаме голямо внимание на вземанията на физически лица…
Ние предлагаме индивидуален подход към Вашето вземане, като наблягаме на личния контакт с длъжника…
С.Г.Груп ООД предлага на своите клиенти локализиране, изземване и репатриране на лизингови активи на територията на страната и ЕС.“
На заглавната страница на сайта се чете и надпис за „изземване на активи по необслужвани кредити“.
До колкото е известно законенния начин, по който може някой да ти вземе пари е със съдия изпълнител.
По думите на т.нар. длъжници въпросния индивидуален подход и личен контакт, който прилагат граничел със заплахи. И за да на кажете, че това са празни приказки ето линк с телефонния терор ето ТУК /запис цитиран от News.bg

Във фесбук има дори страница против посочената фирма, като интернет потребителите са и лепнали етикет „законните мутри…“
Интересното е, че по интернет форумите е пълно с оплаквания на хора дължащи малки суми рядко надвишаващи 100 лв., като има и такива с дългове под 15 лв.
За да докажем твърденията си, че нещата тук не са изрядни нека се оповем текстовете от Законовата уредба на Република България. Много от вземанията са от преди над 5 години, а има и такива от 2001 година. Първо да се позовем на чл. 110, който гласи: „С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.“. После да се дообосновем с чл. 111: „С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б) (изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
г) (зал. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.)“
По отношение, че длъжника не е уведомен за прехвърлянето на вземането(цесията), чл.99 гласи: „Длъжникът по цесията трябва да бъде уведомен за нея. Съобщението е едностранно изявление за прехвърлянето. То е неформално и със свободно установено съдържание, но то трябва да бъде направено от цедента, а не от цесионера. Това ясно личи от чл.99/3 и 4: Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.“

Нима времената от 90те години на миналия век се завръщат отново? От предоставената информация нека всеки сам реши кой е прав и кой крив!