Исландия и България – допирни точки и разлики

Исландска революция

Не много известната „Исландска тиха революция“ придоби известна слава покрай новите демократични процеси, породени от протестните действия у нас. Нека направим съпоставка на условиятя при които тя протече, с тези които са на политическия и икономически хоризонт тук в България.
Кризата доведе исландците до възстановяване на суверенните им права, чрез процес на директно участие в демокрацията, която в крайна сметка доведе до нова Конституция. Това стана по много труден път разбира се.

Чуждестранните финансови общности оказаха натиск върху Исландия да наложи драстични мерки. Европейските институции настояват за поемане на дълга, твърдейки, че това е единственият начин страната да се изплати на Холандия и Великобритания. Протести и бунтове, в крайна сметка принуждава правителството да подаде оставка.

Предполагаше се, че Исландия трябва да изплати дълговете в продължеие на 15 години при 5,5% лихва, като това означава, всеки гражданин да плаща около 100 евро на месец за дългове направени от трети частни лица. Вярването, че гражданите трябва да плащат за грешките на финансовите монополи, че цял един народ трябва да се облага с данъци за да плаща частни дългове беше разбито. Държавният им глава отказва да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на техните банкери.

Разбира се, международната общност само увеличава натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашваха с ужасни репресии, които ще изолират страната. Тъй като исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банкери заплашиха да блокират всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплашва да замрази исландските спестовни и разплащателни сметки. Както Гримсон заявява: „Беше ни казано, че ако ние откажем условията на международната общност, ние ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера.“

През 2010 г.има референдум, на който 93% гласуват срещу погасяването на дълговете. МВФ веднага замразява заемите си. Под натиска и подкрепата на гражданите, првителството започва разследване за лицата отговорни за финансовата криза. Исландците не спират до там, а се изготвя и нова конституция, която да освободи страната от „преувеличената сила на международните финанси“.

Страната сега се възтановява по начин считан за обратното на неизбежните методи. В периферията на ЕС(Гърция, Испания,Италия) за единствен изход се смята приватизацията на обществения сектор

В обобщение на исландската революция, се вижда:

– оставката на цялото корумпирано правителство на страната

– национализация на банката

– референдума, позволяваща на хората да определят собствената си икономическа система

– лишаването от свобода на отговорните лица, както и

– пренаписване на Конституцията на Исландия от хората.

Въпреки национализацията на банкови институции, Исландия не отрича принципите на капитализма. Тя проповядва принципа за само регулацията на пазара. Фирмите и институциите които са вземали лоши решения трябва да се оставят да фалират и на тяхно място да дойдат нови по-добри(вместо да се наливат средства за спасяването им) и така икономиката ще просперира

„Власт за хората. Това може да стане само в страна, където хората имат един и същ начин на мислене. Повечето западни страни са твърде разделени.“

Дали обаче мерките приложени в Исландия са приложими тук?

Първо населението там е едва 313 183, докато в България е 7 037 935, което е 22 пъти повече (данни от юли 2012 година). Както споменахме по-горе такива мерки биха били продуктивни ако хората имат сходен начин на мислене. Колкото по-голямо е населението толкова повече различни хора с различни идеи има. Революцията е присъща на по-младитие и свободомислещи хора, а нашето население е по-застаряло в сравнение с исландското – 42 години средна възраст за България и 35 за Исландия, като тенденцията при нас върви надолу с отрицателен прираст от -0,796%, а при тях положителен 0,674%. За да поемат гражданите тежеста на управлението те трябва да са образовани. Ще използваме данни преди началото на световната икономическа криза (2007 година): Средствата заделени за образование в Исландия са в размер на 7,4% от БВП, докато в България тази цифра е 4,1%.

Идва ред и на една от най-големите разлики между двете страни, а именно – към 2012 година Исландия има външен дълг от 118,9% от БВП, а при България дългът е едва 17,9% от БВП. Огромният външен дълг е главната причина за исландската революция. Исландския счетоводен баланс е с отрицателно салдо от -$700 милиона(дефицит), а българският с положително $542.8 милиона(излишък)/данни от 2012 г./

Въпреки изложените различия, това не означава че не моежем да вземем основната идея и да я интегрираме тук. Не случайно мнозина я наричат „тихата революция“, защото се случи без да се вдига много шум в останалата част от света. Представете си последиците ако хората от някоя от развитите държави вземат пример от исландците и приложат същата схема на развитоправителство с развита западна икономика.

Малкият брой на населението изиграва положителна роля в пробуждането на исландците, тъй като организацията и съгласуването между гражданите стана по-лесно. Вярно е, че в по-големи общества прилагането на тази нова демократична схема е затруднено, но не е напълно невъзможно.

Основния пример който може да се вземе от тази северна страна е поставянето на отговорните за ситуацията под отговорност и прилагането на новия модел на демокрация посредством гражданското общество.

Реклама