За истините, лъжите и неизкзаните гледни точки…

Начало » Икономика » Кипър, Европа и Русия – защо, как и какво следва?

Кипър, Европа и Русия – защо, как и какво следва?

Категории

Поредната страна направила стъпка напред към банкрута. Икономическите проблеми започват с появата на проблемите в Гърция, с която са в доста близко отношения. По-конкренто кипърските банки имаха значителни вложения в гръцки държавни ценни книжа. Плюс това през последните години кипърската икономика допусна скоростно разрастване на банковия й сектор и така в момента той е прекалено голям, за да може да бъде спасяван от правителството. Когато по настояване на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд преди две години кредиторите на Гърция трябваше да опростят доброволно част от дълговете на Атина, тогава кипърските банки също не бяха с пасивна роля, което допълнително ги тласна към дъното.

Единствените алтернативи са външно финансиране(помощ). Първата алтернатива е естествено „помощ“ от тройката ЕК, ЕЦБ и МВФ.  Предложения спасителен план от тях на пръв поглед си е направо стряскащ. Кипър получава 10 млрд. евро, като останалите 7 трябва да си набави по доста необичаен за нашите времена начин, а именно облагане депозитите с данък.  За суми под 100 хил. ставката е 6,75%, а за такива над 100 хил. е 9,99%. В очите на кипърските граждани това е изземване на техните активи.

„Въпреки предупрежденията на Анастасиадес за възможните катастрофални последици от отхвърлянето на плана, включително за „пълен колапс на банковия сектор“ и евентуално излизане от еврозоната, нито един депутат не подкрепи предложението след внасянето му за гласуване“

До какво би довело това? До незабавно набавяне на нужните пари. В кратосрочен план върши работа. Но в дългосрочен план банков срив. Кой би си държал парите в банки в които има дори и най малка възможност да му бъдат безвъзмездно иззети толкова голям процент от тях. ЕС твърдеше, че депозитите до 100 хил. евро са защитени и вложителите гарантирано ще си получат парите дори и банката да фалира. После държавата конфискува част от тези пари и не се знае дали няма и да го повтори в бъдеще. Очаквания отговор от притежателите на дребни, а било то и едри държатели на депозити е да си прехвърлят активите в по-надеждни финансови институции. Като за капак на всичко след оповестяването на тази опция временно бяха замразени вскякви трансфери от банките, единствената опция з атеглене на пари беше от банкоматите.

Кипър почти няма достъп до облигационните пазари, тъй като проблемите на банковия й сектор направиха инвеститорите предпазливи и сега те искат твърде високи лихви, за да купуват кипърски ДЦК. Така възможностите пред страната са или да получи помощ от Русия, която вече е помагала със заеми, или да се обърне за спасителна помощ към Европа, която вече даде стотици мииарди евро за други по-затънали държави като Гърция и т.н.

Голяма част от депозитите в кипърските банки са на руски олигарси.

Представители на руската страна са готови да окажат помощ, но на определената цена – а именно използване на кипърските газови находища. По този начин се създава една ситуация в избор между Европа и Русия, което на всякакъв език значи огнетяване на напрежението. Европа няма голяма полза от оказване на натиск върху Русия тъй като е зависимо от нея с доставките на газ. Най-настоятелна за облагането на депозитите с данък беше Германия. Основното съревнование изглежда между нея и Русия, която от своя страна брани депозитите на своите граждани в кипърските банки. Разбира се освен тези причини това е и шанс за увеличаване влиянието на острова.

„Тяхното предложение беше следното – да създадат държавна компания, включваща активите от газовите находища, и да предложат на руските инвеститори да участват в нея. Нашите инвеститори разгледаха предложенията и не проявиха интерес. Те ни предложиха също така да влезем в капитала на банките. Но нито една наша кредитна институция не прояви такова желание“. Това е заявление на руския министър Силуанов.

От своя страна председателят на Европейския парламент Мартин Шулц е с позиция, че еврозоната ще реши проблемите си самостоятелно и без участието на руски капитал.

Докато се търсят алтернативи, междувременно кредитния рейтинг на Кипър спада от ниво CCC+ на ниво CCC. Изникват и други промени като негодуванието на Турция за проучването на находищата на шистов гас в териториални води, в полза само на Южен Кипър, тъй като тези ресурси са с принадлежност и към двете общности.

Въпреки експертните оценки, че няма риск за банковата система в Европа след станалото в Кипър, много хора биха се запитали: Щом това е станало в една страна от ЕС, било то и малка, възможно ли е да стане и при нас? Дали това би разклатило още повече затъналите Испания, Италия, Гърция и т.н.? Дали ще се постигне някакъв консенсус между страните в проблема? Още е прекалено рано да се правят каквито и да е било изводи, за това нека видим как ще се развият събитията в идните дни.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: